15 ene 2011, 16:45

Сектор „Аут”

593 0 1

Сектор „Аут”

 

Бърка вихрушки

стара старица -

зла и плешива -

бърка, не спира.

Нито избира

кого да прониже,

кого да обърка,

кого да побърка -

бърка ли, бърка.

Малко закваска -

черна чернилка - 

и вихър завихря

вихри-вихрушки.

Преде, мотовилка

върти, не пропуща

и никой не пуща,

и никой не пуща.

Вихри-вихрушки

дохождат-отхождат,

умират-извират,

болезнено падат,

целуват земята

и пак - сомнамбули,

ада обули -

щъкат и цъкат -

сами си отмерват

пространство и време:

без цел и посока,

без мисъл и смисъл -

нагоре-надолу,

нагоре-надолу,

напред и обратно,

напред и обратно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Старицата предполагам е Съдбата.А останало може би е Живота.Ако е така,добре направено с похватите на поезията.Поздравления!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...