Сектор „Аут”

Бърка вихрушки

стара старица -

зла и плешива -

бърка, не спира.

Нито избира

кого да прониже,

кого да обърка,

кого да побърка -

бърка ли, бърка.

Малко закваска -

черна чернилка - 

и вихър завихря

вихри-вихрушки.

Преде, мотовилка

върти, не пропуща

и никой не пуща,

и никой не пуща.

Вихри-вихрушки

дохождат-отхождат,

умират-извират,

болезнено падат,

целуват земята

и пак - сомнамбули,

ада обули -

щъкат и цъкат -

сами си отмерват

пространство и време:

без цел и посока,

без мисъл и смисъл -

нагоре-надолу,

нагоре-надолу,

напред и обратно,

напред и обратно...