Jan 15, 2011, 4:45 PM

Сектор „Аут”

591 0 1

Сектор „Аут”

 

Бърка вихрушки

стара старица -

зла и плешива -

бърка, не спира.

Нито избира

кого да прониже,

кого да обърка,

кого да побърка -

бърка ли, бърка.

Малко закваска -

черна чернилка - 

и вихър завихря

вихри-вихрушки.

Преде, мотовилка

върти, не пропуща

и никой не пуща,

и никой не пуща.

Вихри-вихрушки

дохождат-отхождат,

умират-извират,

болезнено падат,

целуват земята

и пак - сомнамбули,

ада обули -

щъкат и цъкат -

сами си отмерват

пространство и време:

без цел и посока,

без мисъл и смисъл -

нагоре-надолу,

нагоре-надолу,

напред и обратно,

напред и обратно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Старицата предполагам е Съдбата.А останало може би е Живота.Ако е така,добре направено с похватите на поезията.Поздравления!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...