15 янв. 2011 г., 16:45

Сектор „Аут”

597 0 1

Сектор „Аут”

 

Бърка вихрушки

стара старица -

зла и плешива -

бърка, не спира.

Нито избира

кого да прониже,

кого да обърка,

кого да побърка -

бърка ли, бърка.

Малко закваска -

черна чернилка - 

и вихър завихря

вихри-вихрушки.

Преде, мотовилка

върти, не пропуща

и никой не пуща,

и никой не пуща.

Вихри-вихрушки

дохождат-отхождат,

умират-извират,

болезнено падат,

целуват земята

и пак - сомнамбули,

ада обули -

щъкат и цъкат -

сами си отмерват

пространство и време:

без цел и посока,

без мисъл и смисъл -

нагоре-надолу,

нагоре-надолу,

напред и обратно,

напред и обратно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Старицата предполагам е Съдбата.А останало може би е Живота.Ако е така,добре направено с похватите на поезията.Поздравления!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...