5 ago 2008, 7:31

Секунда

696 0 2
За секунда всичко свършва,
в един очернен миг,
а болката прокрадва се тепърва,
нечакаща дори да чуе твоя вик.

За секунда и изчезва
този, който за тебе бе вселена,
превръща целия ти живот в бездна,
от цел, от смисъл изцедена.

Секунда само. Никой не попита
дали му каза всичко, което трябваше да знае,
дали, в онези ваши моменти скрити,
все още нещо за споделяне не е останало.

И никой не казва как ще е после,
с какво се запълват пропасти огромни,
как в сърцето до края вместо душа ще го носиш,
а други ще ти казват, че той е купчина спомени...

03.08.2008 г.
гр. Пловдив


На Марина, Таня и сестра ми, и на тези, които изгубиха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...