5.08.2008 г., 7:31

Секунда

694 0 2
За секунда всичко свършва,
в един очернен миг,
а болката прокрадва се тепърва,
нечакаща дори да чуе твоя вик.

За секунда и изчезва
този, който за тебе бе вселена,
превръща целия ти живот в бездна,
от цел, от смисъл изцедена.

Секунда само. Никой не попита
дали му каза всичко, което трябваше да знае,
дали, в онези ваши моменти скрити,
все още нещо за споделяне не е останало.

И никой не казва как ще е после,
с какво се запълват пропасти огромни,
как в сърцето до края вместо душа ще го носиш,
а други ще ти казват, че той е купчина спомени...

03.08.2008 г.
гр. Пловдив


На Марина, Таня и сестра ми, и на тези, които изгубиха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...