Секунда
За секунда всичко свършва,
в един очернен миг,
а болката прокрадва се тепърва,
нечакаща дори да чуе твоя вик.
За секунда и изчезва
този, който за тебе бе вселена,
превръща целия ти живот в бездна,
от цел, от смисъл изцедена.
Секунда само. Никой не попита
дали му каза всичко, което трябваше да знае,
дали, в онези ваши моменти скрити,
все още нещо за споделяне не е останало.
И никой не казва как ще е после,
с какво се запълват пропасти огромни,
как в сърцето до края вместо душа ще го носиш,
а други ще ти казват, че той е купчина спомени...
03.08.2008 г.
гр. Пловдив
На Марина, Таня и сестра ми, и на тези, които изгубиха...
в един очернен миг,
а болката прокрадва се тепърва,
нечакаща дори да чуе твоя вик.
За секунда и изчезва
този, който за тебе бе вселена,
превръща целия ти живот в бездна,
от цел, от смисъл изцедена.
Секунда само. Никой не попита
дали му каза всичко, което трябваше да знае,
дали, в онези ваши моменти скрити,
все още нещо за споделяне не е останало.
И никой не казва как ще е после,
с какво се запълват пропасти огромни,
как в сърцето до края вместо душа ще го носиш,
а други ще ти казват, че той е купчина спомени...
03.08.2008 г.
гр. Пловдив
На Марина, Таня и сестра ми, и на тези, които изгубиха...
© Събина Брайчева All rights reserved.
