28 ene 2009, 12:51

Село 

  Poesía
519 0 9

              СЕЛО

Под върха сгушено е село -

полегнало сред горска шир.

Къщи вдигнали са чело -

в мъгли се губи Манастир.

Надвесил вежди от мъгли,

Чил тепе отгоре се чумери.

Обрасъл целият в ели.

В небето ръста мери.

Като торба нарамил селото на рамо,

върхът е пастир на злите ветрове.

А дивите петли със ехото си нямо

събуждат стари и нови богове…

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??