СЕЛО
Под върха сгушено е село -
полегнало сред горска шир.
Къщи вдигнали са чело -
в мъгли се губи Манастир.
Надвесил вежди от мъгли,
Чил тепе отгоре се чумери.
Обрасъл целият в ели.
В небето ръста мери.
Като торба нарамил селото на рамо,
върхът е пастир на злите ветрове.
А дивите петли със ехото си нямо
събуждат стари и нови богове…
© Мимо Николов Todos los derechos reservados