28 янв. 2009 г., 12:51

Село 

  Поэзия
545 0 9

              СЕЛО

Под върха сгушено е село -

полегнало сред горска шир.

Къщи вдигнали са чело -

в мъгли се губи Манастир.

Надвесил вежди от мъгли,

Чил тепе отгоре се чумери.

Обрасъл целият в ели.

В небето ръста мери.

Като торба нарамил селото на рамо,

върхът е пастир на злите ветрове.

А дивите петли със ехото си нямо

събуждат стари и нови богове…

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??