Jan 28, 2009, 12:51 PM

Село 

  Poetry
547 0 9

              СЕЛО

Под върха сгушено е село -

полегнало сред горска шир.

Къщи вдигнали са чело -

в мъгли се губи Манастир.

Надвесил вежди от мъгли,

Чил тепе отгоре се чумери.

Обрасъл целият в ели.

В небето ръста мери.

Като торба нарамил селото на рамо,

върхът е пастир на злите ветрове.

А дивите петли със ехото си нямо

събуждат стари и нови богове…

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??