Селото е моята родина
За мене селото е моята родина,
навярно щото в село съм роден.
Макар че в град живея вече сто години,
и срещам с радост всеки божи ден!
Но мога ли аз тук да се отпусна
щом вижсам все намусени лица!
Щом срещам само гримове изкусни.
И съм далеч от хорските сърца!
Очаквам винаги да срещна изненади...
Да се подритва моя интерес!
Враждебно да ме гледат всички със наслада,
да ме третират, като гладен пес!
Докато в селото, нещата са различни-
аз хората ги знам по имина .
Дори характерите им аз знам отлично...
И кой посява "злите" семена!
А вечер, като седна сам във судормата
и видя с радост родния "балкан",
изхвърлям "тежестите" дневни от душата,
и "тичам" по небесния харман...
А сутрин щом се ражда пред мен светлината,
и чуя птичките да пеят вместо нас,
и видя Изгрева как гони тъмнината,
аз без да искам вече съм в екстаз!
10.07.2012г. Драгойново