12 dic 2015, 13:47

Селото е моята родина

396 0 1

 
  • Селото е моята родина   За мене селото е моята родина, навярно щото в село съм роден. Макар че в град живея вече сто години, и срещам с радост всеки божи ден!   Но мога ли аз тук да се отпусна щом вижсам все намусени лица! Щом срещам само гримове изкусни. И съм далеч от хорските сърца!   Очаквам винаги да срещна изненади... Да се подритва моя интерес! Враждебно да ме гледат всички със наслада, да ме третират, като гладен пес!   Докато в селото, нещата са различни- аз хората ги знам по имина . Дори характерите им аз знам отлично... И кой посява "злите" семена!   А вечер, като седна сам във судормата и видя с радост родния "балкан", изхвърлям "тежестите" дневни от душата, и "тичам" по небесния харман...   А сутрин щом се ражда пред мен светлината, и чуя птичките да пеят вместо нас, и видя Изгрева как гони тъмнината, аз без да искам вече съм в екстаз! 10.07.2012г. Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз се чувствам по-добре на село.Няма я тази злоба, която ми яде от душата.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...