12 dic 2015, 13:47

Селото е моята родина 

  Poesía » Filosófica
238 0 1

 
  • Селото е моята родина
     
    За мене селото е моята родина,
    навярно щото в село съм роден.
    Макар че в град живея вече сто години,
    и срещам с радост всеки божи ден!
     
    Но мога ли аз тук да се отпусна
    щом вижсам все намусени лица!
    Щом срещам само гримове изкусни.
    И съм далеч от хорските сърца!
     
    Очаквам винаги да срещна изненади...
    Да се подритва моя интерес!
    Враждебно да ме гледат всички със наслада,
    да ме третират, като гладен пес!
     
    Докато в селото, нещата са различни-
    аз хората ги знам по имина .
    Дори характерите им аз знам отлично...
    И кой посява "злите" семена!
     
    А вечер, като седна сам във судормата
    и видя с радост родния "балкан",
    изхвърлям "тежестите" дневни от душата,
    и "тичам" по небесния харман...
     
    А сутрин щом се ражда пред мен светлината,
    и чуя птичките да пеят вместо нас,
    и видя Изгрева как гони тъмнината,
    аз без да искам вече съм в екстаз!
    10.07.2012г. Драгойново

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз се чувствам по-добре на село.Няма я тази злоба, която ми яде от душата.
Propuestas
: ??:??