Селото е моята родина
- Селото е моята родина За мене селото е моята родина, навярно щото в село съм роден. Макар че в град живея вече сто години, и срещам с радост всеки божи ден! Но мога ли аз тук да се отпусна щом вижсам все намусени лица! Щом срещам само гримове изкусни. И съм далеч от хорските сърца! Очаквам винаги да срещна изненади... Да се подритва моя интерес! Враждебно да ме гледат всички със наслада, да ме третират, като гладен пес! Докато в селото, нещата са различни- аз хората ги знам по имина . Дори характерите им аз знам отлично... И кой посява "злите" семена! А вечер, като седна сам във судормата и видя с радост родния "балкан", изхвърлям "тежестите" дневни от душата, и "тичам" по небесния харман... А сутрин щом се ражда пред мен светлината, и чуя птичките да пеят вместо нас, и видя Изгрева как гони тъмнината, аз без да искам вече съм в екстаз! 10.07.2012г. Драгойново
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены