Селска любов
Лудо младо, лудо младо,
вкъщи го въже не спря.
Цял ден тича подир стадо
по баири и поля.
А девойче, а девойче,
в стана си чердже тъче.
Майце си надава вой, че
иска да се развлече.
Китка росна, китка росна,
менци изворна вода.
Той случайно я докосна,
тя – божур поруменя.
Вечер лунна, вечер лунна,
двама млади в двор през плет.
Той припряно я целуна
пред капан – залог за зет.
Старо, старо – казва дядо –
помниш ли как ние тук
бяхме с тебе лудо-младо
в този двор до онзи бук?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
