20 дек. 2013 г., 00:36  

Селска любов

739 0 3

Лудо младо, лудо младо,

вкъщи го въже не спря.

Цял ден тича подир стадо

по баири и поля.

 

А девойче, а девойче,

в стана си чердже тъче.

Майце си надава вой, че

иска да се развлече.

 

Китка росна, китка росна,

менци изворна вода.

Той случайно я докосна,

тя – божур поруменя.

 

Вечер лунна, вечер лунна,

двама млади в двор през плет.

Той припряно я целуна

пред капан – залог за зет.

 

Старо, старо – казва дядо –

помниш ли как ние тук

бяхме с тебе лудо-младо

в този двор до онзи бук?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...