Селска вечер

23 feb 2013, 11:05

Poesía » Del paisaje

390 0 2

Рисува песните самотна мандолина,

пригласят ù нестройните гърла...

Младежите във селската градинка,

разтварят, може би, за първи път крила!

Мечтите им отскачат до луната -

тя не веднъж се меси в любовта!

И като майка тя се радва на децата,

и сочи пътя невървян в света.

Луната ги поглежда със усмивка,

и всички ги обсипва със сребро,

романтика преплита с′ светлосенки

и заиграва галактичното хоро...

Доволна вечерта ръце потрива...

Вечерникът от туй ли е смутен?

О, плаче мандолината горчиво...

И струните сърдечни пеят в мен!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.