Селска вечер
Рисува песните самотна мандолина,
пригласят ù нестройните гърла...
Младежите във селската градинка,
разтварят, може би, за първи път крила!
Мечтите им отскачат до луната -
тя не веднъж се меси в любовта!
И като майка тя се радва на децата,
и сочи пътя невървян в света.
Луната ги поглежда със усмивка,
и всички ги обсипва със сребро,
романтика преплита с′ светлосенки
и заиграва галактичното хоро...
Доволна вечерта ръце потрива...
Вечерникът от туй ли е смутен?
О, плаче мандолината горчиво...
И струните сърдечни пеят в мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
