Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
Feb 23, 2013, 11:05 AM

Селска вечер

526 0 2

Рисува песните самотна мандолина,

 пригласят ù нестройните гърла...

 Младежите във селската градинка,

 разтварят, може би, за първи път крила!


 Мечтите им отскачат до луната -

 тя не веднъж се меси в любовта!

 И като майка тя се радва на децата,

 и сочи пътя невървян  в света.   

 

 Луната ги поглежда със усмивка,

 и  всички ги обсипва със сребро,

 романтика преплита с′ светлосенки

 и заиграва галактичното хоро...


Доволна вечерта ръце потрива...

Вечерникът от туй ли е смутен? 

 О, плаче мандолината горчиво...

 И струните сърдечни пеят в мен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0