Feb 23, 2013, 11:05 AM

Селска вечер

534 0 2

Рисува песните самотна мандолина,

 пригласят ù нестройните гърла...

 Младежите във селската градинка,

 разтварят, може би, за първи път крила!


 Мечтите им отскачат до луната -

 тя не веднъж се меси в любовта!

 И като майка тя се радва на децата,

 и сочи пътя невървян  в света.   

 

 Луната ги поглежда със усмивка,

 и  всички ги обсипва със сребро,

 романтика преплита с′ светлосенки

 и заиграва галактичното хоро...


Доволна вечерта ръце потрива...

Вечерникът от туй ли е смутен? 

 О, плаче мандолината горчиво...

 И струните сърдечни пеят в мен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...