31 jul 2012, 12:20

Селски дъжд

  Poesía
501 0 0

 

Над селото пак вечерта се спусна.
И подстъпите Времето затвори...
Луната пълна бързо ни напусна 
и с Облака във тъмното заспори...

Като крадец и вятърът се шмугна...
Светкавиците с Тъмното се  сляха.
След скапването дъжд отгоре рукна...
Подгонени, капчуците запяха...

Светулките, заварени на двора,
фенерите запалени държаха,
Завършваха играта без умора 
 и в къщичките си след туй се свряха...

Бях седнал аз на стол, на судормата,
и гледах в Тъмното дъжда и двора...
Чух капките как спорят със листата...
О, победител нямаше да има в спора!
03.06.2010г. с. Драгойново

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...