31 jul 2012, 12:20

Селски дъжд

  Poesía
494 0 0

 

Над селото пак вечерта се спусна.
И подстъпите Времето затвори...
Луната пълна бързо ни напусна 
и с Облака във тъмното заспори...

Като крадец и вятърът се шмугна...
Светкавиците с Тъмното се  сляха.
След скапването дъжд отгоре рукна...
Подгонени, капчуците запяха...

Светулките, заварени на двора,
фенерите запалени държаха,
Завършваха играта без умора 
 и в къщичките си след туй се свряха...

Бях седнал аз на стол, на судормата,
и гледах в Тъмното дъжда и двора...
Чух капките как спорят със листата...
О, победител нямаше да има в спора!
03.06.2010г. с. Драгойново

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...