31.07.2012 г., 12:20

Селски дъжд

495 0 0

 

Над селото пак вечерта се спусна.
И подстъпите Времето затвори...
Луната пълна бързо ни напусна 
и с Облака във тъмното заспори...

Като крадец и вятърът се шмугна...
Светкавиците с Тъмното се  сляха.
След скапването дъжд отгоре рукна...
Подгонени, капчуците запяха...

Светулките, заварени на двора,
фенерите запалени държаха,
Завършваха играта без умора 
 и в къщичките си след туй се свряха...

Бях седнал аз на стол, на судормата,
и гледах в Тъмното дъжда и двора...
Чух капките как спорят със листата...
О, победител нямаше да има в спора!
03.06.2010г. с. Драгойново

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...