Jul 31, 2012, 12:20 PM

Селски дъжд

  Poetry
496 0 0

 

Над селото пак вечерта се спусна.
И подстъпите Времето затвори...
Луната пълна бързо ни напусна 
и с Облака във тъмното заспори...

Като крадец и вятърът се шмугна...
Светкавиците с Тъмното се  сляха.
След скапването дъжд отгоре рукна...
Подгонени, капчуците запяха...

Светулките, заварени на двора,
фенерите запалени държаха,
Завършваха играта без умора 
 и в къщичките си след туй се свряха...

Бях седнал аз на стол, на судормата,
и гледах в Тъмното дъжда и двора...
Чух капките как спорят със листата...
О, победител нямаше да има в спора!
03.06.2010г. с. Драгойново

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...