Jul 31, 2012, 12:20 PM

Селски дъжд

  Poetry
498 0 0

 

Над селото пак вечерта се спусна.
И подстъпите Времето затвори...
Луната пълна бързо ни напусна 
и с Облака във тъмното заспори...

Като крадец и вятърът се шмугна...
Светкавиците с Тъмното се  сляха.
След скапването дъжд отгоре рукна...
Подгонени, капчуците запяха...

Светулките, заварени на двора,
фенерите запалени държаха,
Завършваха играта без умора 
 и в къщичките си след туй се свряха...

Бях седнал аз на стол, на судормата,
и гледах в Тъмното дъжда и двора...
Чух капките как спорят със листата...
О, победител нямаше да има в спора!
03.06.2010г. с. Драгойново

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...