15 jul 2023, 20:14

Селски край

538 0 0

 

 

Нагоре по зелената ливада,

нататък -- към отвъдните гори,

минавам през мочурища и вади,

край гъби в малки дъбови кории.

 

Дървета -- великденски великани -- 

безмълвни до купите от сено, 

съзирам из полета и ормани.

 

А нейде, в средбалканското село --

 

по уличките тесни и огрени,

под навеси, кошари и в двори

се лутат мигове в деня родени...

Шумят под него старите гори.

 

                            30. юни 1989 г.

                            с. Кипилово

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...