15.07.2023 г., 20:14

Селски край

533 0 0

 

 

Нагоре по зелената ливада,

нататък -- към отвъдните гори,

минавам през мочурища и вади,

край гъби в малки дъбови кории.

 

Дървета -- великденски великани -- 

безмълвни до купите от сено, 

съзирам из полета и ормани.

 

А нейде, в средбалканското село --

 

по уличките тесни и огрени,

под навеси, кошари и в двори

се лутат мигове в деня родени...

Шумят под него старите гори.

 

                            30. юни 1989 г.

                            с. Кипилово

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...