15 июл. 2023 г., 20:14

Селски край

540 0 0

 

 

Нагоре по зелената ливада,

нататък -- към отвъдните гори,

минавам през мочурища и вади,

край гъби в малки дъбови кории.

 

Дървета -- великденски великани -- 

безмълвни до купите от сено, 

съзирам из полета и ормани.

 

А нейде, в средбалканското село --

 

по уличките тесни и огрени,

под навеси, кошари и в двори

се лутат мигове в деня родени...

Шумят под него старите гори.

 

                            30. юни 1989 г.

                            с. Кипилово

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Цонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...