15 июл. 2023 г., 20:14

Селски край

541 0 0

 

 

Нагоре по зелената ливада,

нататък -- към отвъдните гори,

минавам през мочурища и вади,

край гъби в малки дъбови кории.

 

Дървета -- великденски великани -- 

безмълвни до купите от сено, 

съзирам из полета и ормани.

 

А нейде, в средбалканското село --

 

по уличките тесни и огрени,

под навеси, кошари и в двори

се лутат мигове в деня родени...

Шумят под него старите гори.

 

                            30. юни 1989 г.

                            с. Кипилово

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Цонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...