6 ago 2006, 19:03

Семеен спор

  Poesía
1.4K 1 9
Отново тръгна като хала
и тръшна пътната врата...
Но съм отдавна оглушала
за твойте мъжки номера.

Е,прав ти път! Не те задържам!
Робувай си на гордостта...
И запомни: Не те изпъждам...
Ще издържа, не ще те спра...

Мъжът да спори не обича,
защото винаги е прав...
И да умира ще отрича...
Нали е мъж и е корав...

Сега оставам безразлична...
Поне до мрака на нощта...
А после с трепет на момиче
ще се ослушвам за ключа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...