Aug 6, 2006, 7:03 PM

Семеен спор

  Poetry
1.4K 1 9
Отново тръгна като хала
и тръшна пътната врата...
Но съм отдавна оглушала
за твойте мъжки номера.

Е,прав ти път! Не те задържам!
Робувай си на гордостта...
И запомни: Не те изпъждам...
Ще издържа, не ще те спра...

Мъжът да спори не обича,
защото винаги е прав...
И да умира ще отрича...
Нали е мъж и е корав...

Сега оставам безразлична...
Поне до мрака на нощта...
А после с трепет на момиче
ще се ослушвам за ключа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...