30 ago 2019, 11:48  

Семейната хармония си тръгва

  Poesía » Otra
669 1 6

Във теб се влюбих - окумŷш*  момиче,
дарено с ум и много  красота!...
Разбира се, че още те обичам,
макар да не говоря за това.

Животът многолик е, туй е ясно,
и случват ни се всякакви неща.
Но напоследък ми се виждаш бясна,
та се замислям вече над това.

 

Характер все по-често ми показваш,
готова си мира да разрушиш.
Но, знаеш ли, това за мен показва
единствено, че почваш да грешиш.

 

И ти, като оная зла Ксантипа**,
с ведро помия сипеш върху мен.
Но чуй - не съм Сократ и здраво пипам,
дано не го изпиташ някой  ден!

За нас отмина времето, когато
доказвахме в дома ни кой е пръв.
Отдавна сме във възрастта, в която
власт имаме над буйната си кръв.

Семейната хармония си тръгва...
Да, вече е до пътната врата!...
Та, спри се!...На скандали съм обръгнал!...
Избирай: Мир у нас или война?...

- - -

* - отворен, обигран

** - жената на Сократ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Абе, мирът винаги е за предпочитане, ама... Хубаво е някой да ти припомни това...
  • На всички спрели тук и коментирали - благодаря!...
  • А аз,Роби,ще те питам,но не с емотикон или една дума "Защо?"...Защо,когато си се влюбил/лирическия,де!/,си казал всичките си думи,докрай?Нима хармонията се изразява в прозаичните неща само?Защо се стига до въпроса на Гавраил "Грях ли е?",когато се появи някой друг/а,който казва омайни думи и на по-късна възраст?...Казват,че огънят трябва да се подържа,защото тия "семейни войни"/а без дребните такива не може../,като нищо ще го угасят....Казват и,че любовта след време преминава в друга форма-уважение....но не безмълвно!/Типично женско откровение ../
  • Семейни войни
    че кой ги избягва
    въпросът е накрая
    жертви да няма.
  • Колко често срещано в живота...
    Поздравявам те.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...