30 авг. 2019 г., 11:48  

Семейната хармония си тръгва

670 1 6

Във теб се влюбих - окумŷш*  момиче,
дарено с ум и много  красота!...
Разбира се, че още те обичам,
макар да не говоря за това.

Животът многолик е, туй е ясно,
и случват ни се всякакви неща.
Но напоследък ми се виждаш бясна,
та се замислям вече над това.

 

Характер все по-често ми показваш,
готова си мира да разрушиш.
Но, знаеш ли, това за мен показва
единствено, че почваш да грешиш.

 

И ти, като оная зла Ксантипа**,
с ведро помия сипеш върху мен.
Но чуй - не съм Сократ и здраво пипам,
дано не го изпиташ някой  ден!

За нас отмина времето, когато
доказвахме в дома ни кой е пръв.
Отдавна сме във възрастта, в която
власт имаме над буйната си кръв.

Семейната хармония си тръгва...
Да, вече е до пътната врата!...
Та, спри се!...На скандали съм обръгнал!...
Избирай: Мир у нас или война?...

- - -

* - отворен, обигран

** - жената на Сократ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Абе, мирът винаги е за предпочитане, ама... Хубаво е някой да ти припомни това...
  • На всички спрели тук и коментирали - благодаря!...
  • А аз,Роби,ще те питам,но не с емотикон или една дума "Защо?"...Защо,когато си се влюбил/лирическия,де!/,си казал всичките си думи,докрай?Нима хармонията се изразява в прозаичните неща само?Защо се стига до въпроса на Гавраил "Грях ли е?",когато се появи някой друг/а,който казва омайни думи и на по-късна възраст?...Казват,че огънят трябва да се подържа,защото тия "семейни войни"/а без дребните такива не може../,като нищо ще го угасят....Казват и,че любовта след време преминава в друга форма-уважение....но не безмълвно!/Типично женско откровение ../
  • Семейни войни
    че кой ги избягва
    въпросът е накрая
    жертви да няма.
  • Колко често срещано в живота...
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...