30.08.2019 г., 11:48  

Семейната хармония си тръгва

674 1 6

Във теб се влюбих - окумŷш*  момиче,
дарено с ум и много  красота!...
Разбира се, че още те обичам,
макар да не говоря за това.

Животът многолик е, туй е ясно,
и случват ни се всякакви неща.
Но напоследък ми се виждаш бясна,
та се замислям вече над това.

 

Характер все по-често ми показваш,
готова си мира да разрушиш.
Но, знаеш ли, това за мен показва
единствено, че почваш да грешиш.

 

И ти, като оная зла Ксантипа**,
с ведро помия сипеш върху мен.
Но чуй - не съм Сократ и здраво пипам,
дано не го изпиташ някой  ден!

За нас отмина времето, когато
доказвахме в дома ни кой е пръв.
Отдавна сме във възрастта, в която
власт имаме над буйната си кръв.

Семейната хармония си тръгва...
Да, вече е до пътната врата!...
Та, спри се!...На скандали съм обръгнал!...
Избирай: Мир у нас или война?...

- - -

* - отворен, обигран

** - жената на Сократ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе, мирът винаги е за предпочитане, ама... Хубаво е някой да ти припомни това...
  • На всички спрели тук и коментирали - благодаря!...
  • А аз,Роби,ще те питам,но не с емотикон или една дума "Защо?"...Защо,когато си се влюбил/лирическия,де!/,си казал всичките си думи,докрай?Нима хармонията се изразява в прозаичните неща само?Защо се стига до въпроса на Гавраил "Грях ли е?",когато се появи някой друг/а,който казва омайни думи и на по-късна възраст?...Казват,че огънят трябва да се подържа,защото тия "семейни войни"/а без дребните такива не може../,като нищо ще го угасят....Казват и,че любовта след време преминава в друга форма-уважение....но не безмълвно!/Типично женско откровение ../
  • Семейни войни
    че кой ги избягва
    въпросът е накрая
    жертви да няма.
  • Колко често срещано в живота...
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...