Във теб се влюбих - окумŷш* момиче,
дарено с ум и много красота!...
Разбира се, че още те обичам,
макар да не говоря за това.
Животът многолик е, туй е ясно,
и случват ни се всякакви неща.
Но напоследък ми се виждаш бясна,
та се замислям вече над това.
Характер все по-често ми показваш,
готова си мира да разрушиш.
Но, знаеш ли, това за мен показва
единствено, че почваш да грешиш.
И ти, като оная зла Ксантипа**,
с ведро помия сипеш върху мен.
Но чуй - не съм Сократ и здраво пипам,
дано не го изпиташ някой ден!
За нас отмина времето, когато
доказвахме в дома ни кой е пръв.
Отдавна сме във възрастта, в която
власт имаме над буйната си кръв.
Семейната хармония си тръгва...
Да, вече е до пътната врата!...
Та, спри се!...На скандали съм обръгнал!...
Избирай: Мир у нас или война?...
- - -
* - отворен, обигран
** - жената на Сократ
© Роберт All rights reserved.