Привечер, дъждът вали, порой
болите нещо, гневно стискаш зъби
а аз мълча , от обвинения безброй
неможе да почине съвестта ми.
Студено е, самотен си, тъга
прелива и пълни твойте очи
тъй дълго живях в самота
ноща ни преплита двете съдби.
Светкавици, безброй звезди, небе
сърцето във поредният си шок
и сякаш не кръв в жилите тече,
а безпощаден и убийствен ток. ...