1 may 2012, 19:48

Семейство

  Poesía » Otra
920 0 0

Облечен в лилаво,
люляк малък се усмихна,
започва хубаво начало
и тя към някъде политна.

Облечена в бяло,
нежна тиха птица,
навън валяло ли, валяло,
пътят никога не спира.

Спътникът ù в живота
с нея полета делеше,
над пъстрата шир, широка,
те бяха двама, но до време.

Над ширта се появиха
още две "слънца" огряни,
те вече бяха четирима
и люлякът запя, запя ли.

Те са дадени от Бога,
деца за грижа и за ласка,
обич лъхаше от двама,
родители на джентълмен и дама!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...