1 may 2012, 19:48

Семейство

  Poesía » Otra
926 0 0

Облечен в лилаво,
люляк малък се усмихна,
започва хубаво начало
и тя към някъде политна.

Облечена в бяло,
нежна тиха птица,
навън валяло ли, валяло,
пътят никога не спира.

Спътникът ù в живота
с нея полета делеше,
над пъстрата шир, широка,
те бяха двама, но до време.

Над ширта се появиха
още две "слънца" огряни,
те вече бяха четирима
и люлякът запя, запя ли.

Те са дадени от Бога,
деца за грижа и за ласка,
обич лъхаше от двама,
родители на джентълмен и дама!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...