1.05.2012 г., 19:48

Семейство

914 0 0

Облечен в лилаво,
люляк малък се усмихна,
започва хубаво начало
и тя към някъде политна.

Облечена в бяло,
нежна тиха птица,
навън валяло ли, валяло,
пътят никога не спира.

Спътникът ù в живота
с нея полета делеше,
над пъстрата шир, широка,
те бяха двама, но до време.

Над ширта се появиха
още две "слънца" огряни,
те вече бяха четирима
и люлякът запя, запя ли.

Те са дадени от Бога,
деца за грижа и за ласка,
обич лъхаше от двама,
родители на джентълмен и дама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...