May 1, 2012, 7:48 PM

Семейство

  Poetry » Other
924 0 0

Облечен в лилаво,
люляк малък се усмихна,
започва хубаво начало
и тя към някъде политна.

Облечена в бяло,
нежна тиха птица,
навън валяло ли, валяло,
пътят никога не спира.

Спътникът ù в живота
с нея полета делеше,
над пъстрата шир, широка,
те бяха двама, но до време.

Над ширта се появиха
още две "слънца" огряни,
те вече бяха четирима
и люлякът запя, запя ли.

Те са дадени от Бога,
деца за грижа и за ласка,
обич лъхаше от двама,
родители на джентълмен и дама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...