15 dic 2012, 21:16

Сенки 

  Poesía » De amor
988 0 21

Сенки

 

 

 

 

Ръцете ни във въздуха увиснаха

и хиляди лъжи недоизречени

незнайно как превърнаха се в истини...

Стоим на сантиметри, разсъблечени,

 

и тялото ти тръпне от вълнение,

че толкова е близо до сърцето ми.

А чужди сме и за раздяла време е,

от днес не са съдбите ни преплетени.

 

И всичките ни чувства са измислица,

принудена "любов" да я наричаме.

Проклела ни навярно зла орисница

по пътя да се срещнем и обичаме.

 

Бълнувам насред мрака както грешница

поема сетен дъх преди бесилото.

Накъсани, словата ми горещи са

и думите изгарят във светилника.

 

Но ето, ти пристъпваш мълчаливо

и бавно в сенки двама се превръщаме.

Не зная накъде със теб отивам,

но зная, че не искам да се връщаме...

 

 

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти
  • Благодаря ти
  • За пореден път се убеждавам,че има неща ,които не могат да бъдат изречени с думи,по същия начин,по който са написани.Просто човек се отпуска по-лесно и се разкрива повече пред листа...Следователно и въздействието е несравнимо по-силно!А най-хубавото е,че никой не може да ти отнеме правото да помечтаеш,че хубавия момент няма да свърши!
  • И аз не бих могла да дефинирам по-добре идеята на цялото това нещо! Благодаря!
  • Не знам това какво трябва да е , но на мен ми прилича на безумна любов - "любов" , в която безразсъдно се искате и само разумите ви подсказват, че е време за раздяла... Иначе поздравления!! И весели празници!!
  • Радвам се, че ти е харесало и това поетично избухване
  • Чудесно си, лястовиче, много силен стих, многооо!
  • Весели празници и от мен, Алина!
  • Браво,Яна!
    Весели празници!
  • Светли празници и от мен!
  • Поздравявам те, Яна! Все по хубави... Весели празници, мила!
  • Благодаря ти, Татяна! Прегръщам те!
  • Яна, момиче мило, пишеш толкова искрено!
  • Много благодаря, Елица!
  • В безупречна класическа форма!
    Поздравявам!
  • Благодаря!
  • Но ето, ти пристъпваш мълчаливо
    и бавно в сенки двама се превръщаме.
    Не зная накъде със теб отивам,
    но зная, че не искам да се връщаме...

    Браво, Яна!!!
  • Благодаря!
  • И този път си на ниво! Поздравления!
  • Много благодаря!
  • "...и тялото ти тръпне от вълнение,
    че толкова е близо до сърцето ми."

    "Накъсани, словата ми горещи са
    и думите изгарят във светилника."

    Много драматизъм, в който има нещо пречистващо. Браво!!
    .
Propuestas
: ??:??