Сенки
Сенки
Ръцете ни във въздуха увиснаха
и хиляди лъжи недоизречени
незнайно как превърнаха се в истини...
Стоим на сантиметри, разсъблечени,
и тялото ти тръпне от вълнение,
че толкова е близо до сърцето ми.
А чужди сме и за раздяла време е,
от днес не са съдбите ни преплетени.
И всичките ни чувства са измислица,
принудена "любов" да я наричаме.
Проклела ни навярно зла орисница
по пътя да се срещнем и обичаме.
Бълнувам насред мрака както грешница
поема сетен дъх преди бесилото.
Накъсани, словата ми горещи са
и думите изгарят във светилника.
Но ето, ти пристъпваш мълчаливо
и бавно в сенки двама се превръщаме.
Не зная накъде със теб отивам,
но зная, че не искам да се връщаме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
