Сенки
Сенки
Ръцете ни във въздуха увиснаха
и хиляди лъжи недоизречени
незнайно как превърнаха се в истини...
Стоим на сантиметри, разсъблечени,
и тялото ти тръпне от вълнение,
че толкова е близо до сърцето ми.
А чужди сме и за раздяла време е,
от днес не са съдбите ни преплетени.
И всичките ни чувства са измислица,
принудена "любов" да я наричаме.
Проклела ни навярно зла орисница
по пътя да се срещнем и обичаме.
Бълнувам насред мрака както грешница
поема сетен дъх преди бесилото.
Накъсани, словата ми горещи са
и думите изгарят във светилника.
Но ето, ти пристъпваш мълчаливо
и бавно в сенки двама се превръщаме.
Не зная накъде със теб отивам,
но зная, че не искам да се връщаме...
© Яна All rights reserved.
