severianin (Валентин Чернев)
417 677
24 ene 2012, 17:23

Сенки 

  Poesía
2857 5 46

 

СЕНКИ

 

В следобеда на ноемврийски ден

внезапен конник пътя ми пресече,

нахлупил вместо шлем пробит леген,

в старинен рицарски костюм облечен.

 

Запасал шпага, с копие в ръка,

възседнал странен кон, отмина в здрача...

Греша ли, стори ли ми се така?

Наистина ли разпознах ездача?

 

Не мина ли край мене Дон Кихот,

сгрешил посоки, времена, идеи,

дошъл да търси в моя сив живот

изчезналата своя Дулсинея?

 

Не знам!

Но мярнах в гъстите мъгли

на вятърните мелници крилете.

Дали към тях бе тръгнал и дали

воюваше все още с ветровете?

 

Изчезна сянката.

Един завой

от мене скри и конника, и коня.

Дали това наистина бе той?

Ще мога ли сега да го догоня?

 

Не вярвам!

А и може би греша

и уморените очи ме мамят,

той язди кон, а аз вървя пеша,

не съм и рицар, нито имам знаме.

 

Край мен кипи реалният живот,

а той е днес безмилостен, брутален

и е погребал не един Кихот.

А този тук? Не беше ли реален?

 

Не знам!

Но дýха вятърът студен

и пътят се топи полека в здрача.

И няма донкихоти. В моя ден

тълпи от санчопансовци се влачат.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мир на паметта му
  • Нека е лек пътят му във вечните полета на поезията. Мир на душата и перото му!
  • Мир на душата ми, удоволствие е да се чете.
  • Един от най-любимите ми български поети!
    Безжичен, за жалост, той вече няма как да публикува...
    Светлина по пътя му!
  • Прочетох няколко пъти! Наистина страхотно!
  • Впечатляващ замисъл, страхотна поанта!👏
  • Ооооо.... това заслужава бурни аплодисменти. Поздравления и на редактора за добрия избор, иначе никога нямаше да го прочета. Благодаря ви за емоцията!
  • Северянин е много голям поет, но за съжаление от много време не публикува тук. Всяко негово стихотворение, което съм чел, ми е харесвало. Много е добре, че редакторът ни напомни за него.
  • Случайно открих... Препрочитам...
  • ... и пътят се топи полека в здрача.
  • *************************
  • Превъзходно написано!
    И толкова близко...
  • Безупречен стих! Огледай се: все още ги има! Поздрав с мой!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=81131
  • Впечатляващо!
  • Допуска ли,реалният живот
    дори и сенки от мечти да оцелеят?
    В пукнатините му да вържат плод
    с надежда рицарят да надживее
    на присмеха горчивия хомот
    и истините - птици да запеят...

    Аплодисменти и от мен. Благодаря за удоволствието от прочита и за възможността да поразсъждавам.
  • Щастлива съм, че те открих! Стиховете ти ми доставят такова огромно удоволствие! А Дон Кихот е любим мой герой. И образ.
  • !!!
  • Той е бил, той!
    Затова те е развълнувал.
  • Много истинно!
  • Харесаха ми и идеята, и изпълнението.
  • В естествения ход на нещата... следващото поколение ще въздигне потъпканите донкихоти и времето ще реабилитира хората, изпреварили времето си, както някои ги определят.
  • Това си е от всякаде страхотна поезия,която носи вдъхвението на деня!Поздрав!
  • Оригинален и въздействащ стих!Моите поздравления Валентин!
  • Наред с идейната наситеност на текста, особено ме впечатлява неговото звучене, мелодичността му – излят, плавен изказ, без да се чувства като натрапена нито една рима. Това е истинско постижение и при всички публикувани тук Ваши стихове е така.
    Има какво да научим от Вас, Валентин.
    Благодаря Ви!
  • Благодаря на всички!
  • Страхотна поезия!
  • Браво!
  • Така е, все повече са санчопансовците. За съжаление, всичко наоколо все повече очертава пътища не за ДонКихотвци, а за Санчовци и то с много главно С.
    Великолепна творба!
  • !
  • Уви, наистина е така! Поздравления за хубавата поезия!
  • Оригинален поглед, силен и въздействащ стих. Поздравления!
  • Интересна творба!
    Крайната консервативност и закостенялост, носталгията по миналото не са ни са никак чужди, особено когато бъдещето изглежда все по-малко светло. Много новатори обаче също са били осмивани, като докнихотовците. Идеите им са били посрещани с неразбиране и насмешка от масовата посредственост.
    Точно тая посредственост символизират тук санчовците, според мен, но сякаш им се вменява вина, поради това че няма кой да ги води. Сетих се за финалното двустишие на "Мисли в мъглата" от Дебелянов, където са заклеймени водачите на стадото.
    Въздействащи стихове! Предизвикват размисъл!
  • смазваща поанта!
  • Класата и майсторството си личат от половин строфа...Най-искрен поздрав!!!
  • !...
  • !
  • Поезия отвсякъде!!!
    този сайт, където ежбите станаха ежедневие, просто не те заслужава, Вальо!
    дано не те стигне съдбата на Валери Станков.
    той беше също прекрасен, но...

    поздравявам те сърдечно за Поезията, която ни даряваш!!!
  • Добро е.
    Харесах!
  • !
  • . Не знам!
    Но духа вятърът студен
    и пътят се топи полека в здрача.
    И няма донкихоти. В моя ден
    тълпи от санчопансовци се влачат.

    И все пак винаги е имало и ще има донкихоти, но винаги са се и ще се срещат рядко.

    Много ми допадна!
  • Всяко време ражда своите донкихотовци, само формите са различни.
    Харесах много!
  • Хубав стих! Тъжна равносметка!
  • Дочувам сянката-шепти
    за рицарството без доспехи
    достатъчни са няколко мечти
    и Дулсинея във сърцето
    пътеводно да ти свети
  • "И няма донкихоти. В моя ден

    тълпи от санчопансовци се влачат."
    За съжаление! И то в най-добрия случай!

    Чудни стихове!
  • Браво! Накефих се
  • !
Propuestas
: ??:??