Сенки

danaya (Детелина)
21 77

30 oct 2018, 13:39

Poesía » De amor

877 1 5

Денят се ражда мразовито-ален

и с пурпурно от студ лице

наднича през прозореца издаен.

И вече зная, че ще те съзре

в постелята ми – стихнало огнище,

прикрило грешен пламък на страстта.

В очите топла вчерашна въздишка

ще се превърне в мъничка сълза.

Ще тръгнеш след минути, сякаш сянка

подплашена от бяла светлина.

И само силуетът ще остане...

Ще го прегръщам в стаята сама.

Ръцете ти – две огнени жарави,

ще стоплят отегчения ми ден.

Добре, че нощният сумрак остави

от топлината ти любима в мен.

Ще те прегръщам в сенки полудели,

ще те откривам в песни и слова,

ще те обичам бездиханно твоя

и ще живея с теб, дори сама...

Ти само вечер пак при мен се връщай,

ще бъда твоя пристан и огнище.

Въздишките ще приютя с целувка,

ще разгоря за нас притихналото пепелище.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.