Сенки
Денят се ражда мразовито-ален
и с пурпурно от студ лице
наднича през прозореца издаен.
И вече зная, че ще те съзре
в постелята ми – стихнало огнище,
прикрило грешен пламък на страстта.
В очите топла вчерашна въздишка
ще се превърне в мъничка сълза.
Ще тръгнеш след минути, сякаш сянка
подплашена от бяла светлина.
И само силуетът ще остане...
Ще го прегръщам в стаята сама.
Ръцете ти – две огнени жарави,
ще стоплят отегчения ми ден.
Добре, че нощният сумрак остави
от топлината ти любима в мен.
Ще те прегръщам в сенки полудели,
ще те откривам в песни и слова,
ще те обичам бездиханно твоя
и ще живея с теб, дори сама...
Ти само вечер пак при мен се връщай,
ще бъда твоя пристан и огнище.
Въздишките ще приютя с целувка,
ще разгоря за нас притихналото пепелище.
© Детелина All rights reserved.
