Денят се ражда мразовито-ален
и с пурпурно от студ лице
наднича през прозореца издаен.
И вече зная, че ще те съзре
в постелята ми – стихнало огнище,
прикрило грешен пламък на страстта.
В очите топла вчерашна въздишка
ще се превърне в мъничка сълза.
Ще тръгнеш след минути, сякаш сянка
подплашена от бяла светлина.
И само силуетът ще остане...
Ще го прегръщам в стаята сама. ...