12 ago 2008, 0:29

Сенки по пътя...

  Poesía
706 0 10

Прегазвам сенките на късния следобед.

Във огледалото – обратно виждане -

денят подтичва, за да ме догони...

Разумно съм натиснала газта.

 

 

Така съм в такт със всички

тръгнали уверено към нищото...

(Такава празнота, запълнена с миражи,

че чак свисти под гумите неистово...)

 

 

Денят ме задминава  важно.

Поема западно към своя изток...

Беззвучно фадо лее се протяжно.

И оживели сенки се разбягват с писък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...