12 авг. 2008 г., 00:29

Сенки по пътя... 

  Поэзия
577 0 10

Прегазвам сенките на късния следобед.

Във огледалото – обратно виждане -

денят подтичва, за да ме догони...

Разумно съм натиснала газта.

 

 

Така съм в такт със всички

тръгнали уверено към нищото...

(Такава празнота, запълнена с миражи,

че чак свисти под гумите неистово...)

 

 

Денят ме задминава  важно.

Поема западно към своя изток...

Беззвучно фадо лее се протяжно.

И оживели сенки се разбягват с писък...

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на Миглена и Димитър за добрите думи! Поздрави!
  • Допадна ми,поздрав!
  • Благодаря ви, че сте тук! Радвам се на коментарите на: Таня, Валентино, Алекс, Таня, Дора, Анна и Ивчето! В стихотворението прозира тъжното ми настроение, но то беше вчера. Днес с вас ми е хубаво! Прекрасен ден пожелавам на всички! До нови срещи! Обич за вас!!!
  • Браво!!!
  • Аплодирам!
  • Тъжно...
  • !!!
    Така съм в такт със всички
    тръгнали уверено към нищото...
    (Такава празнота, запълнена с миражи,
    че чак свисти под гумите неистово...)
    Дано е временно настроение!
    Прекрасен стих!
  • ...само когато е на път,накаде-няма значение.Поздрави!!!
  • Обикновен Българси ден. Емоция на един миг преминал покрай колата. Браво! Хареса ми!
  • Харесва ми, поздравчета!
Предложения
: ??:??