Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
18 jul 2008, 21:09

Сенокос

  Poesía » Otra
926 0 23
 

 

Неспокойни коне

    със копита потропват

           и полето ухае на билки...

          Слънцето накъм хълма

    захожда към косачите,

кима сънливо.

Привечерни мъже -

      уморени, брадясали

             към дома си поемат

             със дъх сенокосен.

            За последно със поглед

         купите нагласят.

        И подсвиркват,  

защото не могат

 да си тръгнат, без

      да оставят сърцето си

           със щурците нощес

                         да празнува...

           Сред треви самодивски

               под звездите е весело,

            щом денят със труда

си е струвал...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    "...Неспокойни коне"

    "кима(т) сънливо"

    "защото не могат"

    "да оставят сърцето си"

    "Сред треви самодивски..."
    _________________________________

    Зограф си!!!!


  • ma4enka (Мария Костова)
    ma4enka (Мария Костова)
    И ти,като косачите от стихотворението,си свършила прекрасно своята работа.Уханието на твоята поезия е силно и упойващо като мириса на прясно сено.Браво,Доче!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Благодаря на всички...Бъдете здрави...Прегръдки
  • ивахрис (Иванка Морарова)
    ивахрис (Иванка Морарова)
    Картина,рисувана с думи.
    Красиво е!Поздрави и усмивка
    от мен!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    защото не могат

    да си тръгнат, без

    да оставят сърцето си

    със щурците нощес

    да празнува...

    !!!
    Приказка!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0