Сенокос
Неспокойни коне
със копита потропват
и полето ухае на билки...
Слънцето накъм хълма
захожда към косачите,
кима сънливо.
Привечерни мъже -
уморени, брадясали
към дома си поемат
със дъх сенокосен.
За последно със поглед
купите нагласят.
И подсвиркват,
защото не могат
да си тръгнат, без
да оставят сърцето си
със щурците нощес
да празнува...
Сред треви самодивски
под звездите е весело,
щом денят със труда
си е струвал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
