Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
Jul 18, 2008, 9:09 PM

Сенокос

  Poetry » Other
927 0 23
 

 

Неспокойни коне

    със копита потропват

           и полето ухае на билки...

          Слънцето накъм хълма

    захожда към косачите,

кима сънливо.

Привечерни мъже -

      уморени, брадясали

             към дома си поемат

             със дъх сенокосен.

            За последно със поглед

         купите нагласят.

        И подсвиркват,  

защото не могат

 да си тръгнат, без

      да оставят сърцето си

           със щурците нощес

                         да празнува...

           Сред треви самодивски

               под звездите е весело,

            щом денят със труда

си е струвал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    "...Неспокойни коне"

    "кима(т) сънливо"

    "защото не могат"

    "да оставят сърцето си"

    "Сред треви самодивски..."
    _________________________________

    Зограф си!!!!


  • ma4enka (Мария Костова)
    ma4enka (Мария Костова)
    И ти,като косачите от стихотворението,си свършила прекрасно своята работа.Уханието на твоята поезия е силно и упойващо като мириса на прясно сено.Браво,Доче!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Благодаря на всички...Бъдете здрави...Прегръдки
  • ивахрис (Иванка Морарова)
    ивахрис (Иванка Морарова)
    Картина,рисувана с думи.
    Красиво е!Поздрави и усмивка
    от мен!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    защото не могат

    да си тръгнат, без

    да оставят сърцето си

    със щурците нощес

    да празнува...

    !!!
    Приказка!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0