19 sept 2016, 7:57

Септември 

  Poesía » Otra
996 0 9

Септември...

 

Септември се разстила по тревите
Чертае кръгове във синьото небе
Изгражда път нагоре към мечтите
Извиращи от моето сърце

 

Красиво слънце нежно ми се смее
Дъждът прогонва всяка самота
Надеждата ми знам ще оцелее
Сред есенна лъчиста тишина

 

Пристъпвам боса в падналите листи
Дърветата докосвам със душа
От мислите ми огнени и чисти
Избликва разлюляна светлина

 

Косите ми пристягат ветровете
По пръстите ми тича любовта
Прогонила далече страховете
В просторите с крилете си летя

 

Една звезда ме следва над полята
Чертае ме във профил и в анфас
Тя ще пребори с устрем тъмнината
Прегръщайки доброто вътре в нас

 

А Той остава някъде във мене
Една подкова вяра и море
И в ритъм със изтичащото време
Безкрайния ми свят ще побере

 

18.09.2016г.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вече погледнах! Благодаря,!
  • teis, благодаря ти!
    Радвам се, когато думичките ми докосват други добри души!
    Намини в блога-ми ако искаш.
    Там може би ще намериш и други нещица,
    които да ти харесат!
    Топла прегръдка от мен!

    Вятърното
    http://somewhereinthewind.blogspot.bg/
  • Красиво пишеш, Ели! Зареждаш!
  • Здравейте, приятели! Много ви благодаря Светла, Влади, Рени, Вася и Жани! Коментарите ще ме мотивират занапред да се старая да публикувам поне по един стих месечно тук. Бъдете здрави и усмихнати в красивите есенни дни! Поздрави от мен!
  • Хубаво...
  • Прекрасен стих!
  • И аз като Джу!
  • Хареса ми.
  • Красив стих и чудесна поанта.
    Харесах, много!
Propuestas
: ??:??