19.09.2016 г., 7:57

Септември

Поезия » Друга

1.2K 0 9

Септември...

Септември се разстила по тревите
Чертае кръгове във синьото небе
Изгражда път нагоре към мечтите
Извиращи от моето сърце

Красиво слънце нежно ми се смее
Дъждът прогонва всяка самота
Надеждата ми знам ще оцелее
Сред есенна лъчиста тишина

Пристъпвам боса в падналите листи
Дърветата докосвам със душа
От мислите ми огнени и чисти
Избликва разлюляна светлина

Косите ми пристягат ветровете
По пръстите ми тича любовта
Прогонила далече страховете
В просторите с крилете си летя

Една звезда ме следва над полята
Чертае ме във профил и в анфас
Тя ще пребори с устрем тъмнината
Прегръщайки доброто вътре в нас

А Той остава някъде във мене
Една подкова вяра и море
И в ритъм със изтичащото време
Безкрайния ми свят ще побере

18.09.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

teis

Вече погледнах! Благодаря,!

2016-09-29T15:41:34+03:00
Melanie (Елица Георгиева)

teis, благодаря ти!
Радвам се, когато думичките ми докосват други добри души!
Намини в блога-ми ако искаш.
Там може би ще намериш и други нещица,
които да ти харесат!
Топла прегръдка от мен!

Вятърното
http://somewhereinthewind.blogspot.bg/

2016-09-29T15:12:58+03:00
teis

Красиво пишеш, Ели! Зареждаш!

2016-09-29T13:47:10+03:00
Melanie (Елица Георгиева)

Здравейте, приятели! Много ви благодаря Светла, Влади, Рени, Вася и Жани! Коментарите ще ме мотивират занапред да се старая да публикувам поне по един стих месечно тук. Бъдете здрави и усмихнати в красивите есенни дни! Поздрави от мен!

2016-09-26T15:56:08+03:00
contessa (Светла Асенова)

Хубаво...

2016-09-25T00:39:56+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0