Sep 19, 2016, 7:57 AM

Септември

Poetry » Other

1.2K 0 9

Септември...

Септември се разстила по тревите
Чертае кръгове във синьото небе
Изгражда път нагоре към мечтите
Извиращи от моето сърце

Красиво слънце нежно ми се смее
Дъждът прогонва всяка самота
Надеждата ми знам ще оцелее
Сред есенна лъчиста тишина

Пристъпвам боса в падналите листи
Дърветата докосвам със душа
От мислите ми огнени и чисти
Избликва разлюляна светлина

Косите ми пристягат ветровете
По пръстите ми тича любовта
Прогонила далече страховете
В просторите с крилете си летя

Една звезда ме следва над полята
Чертае ме във профил и в анфас
Тя ще пребори с устрем тъмнината
Прегръщайки доброто вътре в нас

А Той остава някъде във мене
Една подкова вяра и море
И в ритъм със изтичащото време
Безкрайния ми свят ще побере

18.09.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

teis

Вече погледнах! Благодаря,!

2016-09-29T15:41:34+03:00
Melanie (Елица Георгиева)

teis, благодаря ти!
Радвам се, когато думичките ми докосват други добри души!
Намини в блога-ми ако искаш.
Там може би ще намериш и други нещица,
които да ти харесат!
Топла прегръдка от мен!

Вятърното
http://somewhereinthewind.blogspot.bg/

2016-09-29T15:12:58+03:00
teis

Красиво пишеш, Ели! Зареждаш!

2016-09-29T13:47:10+03:00
Melanie (Елица Георгиева)

Здравейте, приятели! Много ви благодаря Светла, Влади, Рени, Вася и Жани! Коментарите ще ме мотивират занапред да се старая да публикувам поне по един стих месечно тук. Бъдете здрави и усмихнати в красивите есенни дни! Поздрави от мен!

2016-09-26T15:56:08+03:00
contessa (Светла Асенова)

Хубаво...

2016-09-25T00:39:56+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0