19 сент. 2016 г., 07:57

Септември

1.2K 0 9

Септември...

 

Септември се разстила по тревите
Чертае кръгове във синьото небе
Изгражда път нагоре към мечтите
Извиращи от моето сърце

 

Красиво слънце нежно ми се смее
Дъждът прогонва всяка самота
Надеждата ми знам ще оцелее
Сред есенна лъчиста тишина

 

Пристъпвам боса в падналите листи
Дърветата докосвам със душа
От мислите ми огнени и чисти
Избликва разлюляна светлина

 

Косите ми пристягат ветровете
По пръстите ми тича любовта
Прогонила далече страховете
В просторите с крилете си летя

 

Една звезда ме следва над полята
Чертае ме във профил и в анфас
Тя ще пребори с устрем тъмнината
Прегръщайки доброто вътре в нас

 

А Той остава някъде във мене
Една подкова вяра и море
И в ритъм със изтичащото време
Безкрайния ми свят ще побере

 

18.09.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вече погледнах! Благодаря,!
  • teis, благодаря ти!
    Радвам се, когато думичките ми докосват други добри души!
    Намини в блога-ми ако искаш.
    Там може би ще намериш и други нещица,
    които да ти харесат!
    Топла прегръдка от мен!

    Вятърното
    http://somewhereinthewind.blogspot.bg/
  • Красиво пишеш, Ели! Зареждаш!
  • Здравейте, приятели! Много ви благодаря Светла, Влади, Рени, Вася и Жани! Коментарите ще ме мотивират занапред да се старая да публикувам поне по един стих месечно тук. Бъдете здрави и усмихнати в красивите есенни дни! Поздрави от мен!
  • Хубаво...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...