2 sept 2017, 22:50

Септември

807 0 0

Някога през септември, 

двама срещат любовта...

Погледите им се пресичат, 

и в дъждовния септември 

проблясва светкавица в ноща...

Ръцете им се сплитат 

в плитката на радостта 

и мрачния септември 

изплаква последната тъга...

И двама затанцуват,

и дори не подозират, че сърцата им

се сливат и остават завинаги едно.

 

 

(11 години по-късно)

 

Телата ще се разделят, 

очите няма да се видят, 

ръцете няма да се сплитат, 

септември ще идва и ще си отива, 

с дъждът всичо ще отмива...

но сърцата никога не ще се разделят! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...