2.09.2017 г., 22:50

Септември

808 0 0

Някога през септември, 

двама срещат любовта...

Погледите им се пресичат, 

и в дъждовния септември 

проблясва светкавица в ноща...

Ръцете им се сплитат 

в плитката на радостта 

и мрачния септември 

изплаква последната тъга...

И двама затанцуват,

и дори не подозират, че сърцата им

се сливат и остават завинаги едно.

 

 

(11 години по-късно)

 

Телата ще се разделят, 

очите няма да се видят, 

ръцете няма да се сплитат, 

септември ще идва и ще си отива, 

с дъждът всичо ще отмива...

но сърцата никога не ще се разделят! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...